PCB може да бъде еднослойна, двуслойна или многослойна. Еднослойните печатни платки обикновено се използват за прости електронни устройства като домакински уреди, докато многослойните печатни платки обикновено се изграждат за по-сложен хардуер, като компютърни графични карти и дънни платки. Двуслойните печатни платки позволяват по-голяма плътност от еднослойните печатни платки и се използват за електронни устройства като автомобилни табла или LED осветление, например.
Броят на слоевете на PCB обикновено се основава на броя на проводящите слоеве. Въпреки това, PCB включва и други видове слоеве, които са ламинирани заедно в редуващи се модели от проводящ и изолационен материал. Днешните печатни платки винаги съдържат следните четири типа слоя:
- Субстрат.Това е основният или основният слой. Обикновено това е твърд изолационен материал като FR-4, фибростъкло/епоксиден композит. В някои случаи субстратът е гъвкав материал, обикновено пластмаса, който може да се сгъва или огъва, за да отговаря на изискванията за пространство. Гъвкавите субстрати също могат да издържат на по-високи температури и други тежки условия. Някои печатни платки използват комбинация от твърди и гъвкави субстратни материали.
- Проводим.Този слой обикновено се прави от тънък лист мед. На едностранна (или еднослойна) печатна платка има един проводим слой, ламиниран към субстрата. На двустранна (или двуслойна) печатна платка има два проводими слоя, по един от всяка страна на субстрата. Многослойната печатна платка се редува между субстрата и проводимите слоеве.
- Маска за спойка.Проводимият слой е покрит с маска за запояване, непроводим материал, който придава зеления цвят на печатните платки, въпреки че могат да се използват и други цветове. Маската за запояване действа като изолатор за подлежащите следи, които са гравирани в проводящия материал. Маската за запояване също се прилага към дъното на едностранна печатна платка.
- Силкография.Този слой е просто етикетът, който се прилага върху печатната платка, след като всички останали слоеве са добавени. Етикетирането може да включва цифри, букви, символи или друга информация, която показва различните функции на всяка точка на свързване. Етикетът обикновено е бял, но могат да се използват и други цветове.
